НАРОДЕН ТЕАТЪР, А НЕ "НАРОДЕН ТЕАТЪР"

"Целият свят е сцена,

а всички ние сме актьори."

Шекспир

Когато някой път ходиш по улиците и се огледаш какво става около теб; загледаш се в хората, с които се разминаваш; обърнеш внимание на човека, който проси; на продавача на вестници; на регулировчика по средата на кръстовището и т.н., ще забележиш едно истинско театрално действие. Навън - на площада, в парка, на спирката, в магазина - въобще на всяко едно обществено място присъстват и актьорите, и публиката, и сцената, както и действието. Всичко необходимо, което е необходимо за наличието на театър! Защо трябва да влизам в зала миришещта на влага, плъхове и прах и да следя развитието на дадено театрално действие по драматургично произведение? Единственият смисъл е, ако желая да видя режисьорското, или сценографското решение, или актьорската игра. Но не само това е театър!

Театърът е синтетично изкуство, където поведението и пространството са едно цяло.

Театърът в Древна Гърция излиза от вечерите посветени на Дионис и е представлявал процесия, която обикаля града с песни и танци и завършва при олтара на Бога. Това е било вид игра, в която всички са участници. Всичко се е случвало навън на открито и е имало пряк контакт между хората. Целият град е представлявал сцена на която се е разигравало определено действие.

Както тогава, така и сега, в съвременния град пак се извършват едни определени действия и хората имат точно определено поведение, което е съобразено с градската среда. По този начин хората и градът стават едно цяло. Като пример мога да посоча светофарите, които са част от градското пространство (декор) и пресичащите хора и автомобилисти (актьори), които се съобразяват със светофара при което извършват определено действие (актьорско поведение). Примера има всички елементи на театъра: сцена - кръстовището; светофарите - декор; шофьорите и пешеходците - актьори; действие - едните чакат, а другите преминават.

60-те години на миналия век Еуженио Барба прави революция в театъра със своите изследвания на актьорското поведение. Методът му на работа с актьорите е извеждането на обикновено ежедневно поведение до свръх-ежедневно поведение.

На едно от турнетата в Южна Америка,  Барба прави представление под формата на хепънинг пред местните жители на малко селце, които нямат представа от театър. Целта на Барба е да провокира местните да покажат действия характерни за тях и по този начин да обменят опит по между си. Това е много по-истински и реален театър отколкото, театърът представен на сцената на Народния театър.

В момента театърът у нас има нужда от разтърсване. Може да се поучим от примера н Барба. Нашият театър е мъртъв. Няма никакво развитие и не е по-различен от театъра, който се е правел у нас преди 30 години. Само хората са различни. Театърът, който се разиграва пред очите ми всеки ден е много по-внушителен, реален, интересен и образователен.

Трябва да се разруши сградата на театъра - символ на нещо отминало, нещо старо. Колкото и да ти харесват едни обувки, те се изтъркват, късат и ти или трябва да ги смениш, или да ги занесеш на обущар. Но в даден момент трябва да ги изхвърлиш. Такова е и положението с българския театър.

Ако театърът излезе навън - сред хората, където му е мястото - режисьора, сценографа, актьора биха взели и се поучили много от хората на улицата.

Истинският театър е навън - там е истинското, реално действие.

Театърът не е само за ценители на изкуството и сноби - той е за всички

1 коментар:

  1. Манифестът е писан около 2001 г. от Виктор Иванова - един от създателите на Сдружение X-tendo

    ОтговорИзтриване