Дачници

театрално представление в градска среда

по едноименното драматургично произведение на Максим Горки

Формата на представяне на проекта определихме като представление в градска среда. Идеята за представление в градска среда ни дойде от темата за отчуждението, която е основна в самото драматургично произведение. Формата напомня характерните за 60-те и 80-те години на миналия век пърформанс и хепанинг, но използва конкретен драматургичен текст. Тръгвайки от драматургията прокарахме поведение в градска среда. Представлението е една своеобразна симбиоза между театрална и градска среда и драматургия.

Целта е ситуиране на една театрална форма в нетипична за нея среда, но все пак използваща се и като сценично пространство.

Друга цел, която сме си поставили е изследването на човешкото поведение в градска среда.

Ще се опитаме да обърнем внимание на Другия, на този до теб и хората около теб. Да спрем за миг забързания си ритъм и да потърсим погледа на човека до себе си. Да забравим проблемите си и да се огледаме търсейки общуване.

Пиесата, както и за времето когато е била създадена, така и сега е актуална. Основният проблем, който се разглежда е липсата на общуване при привидно близки хора, които са се затворили в своя малък свят и другия не е от значение и не е важен за тяхното нищожно съществуване.

Всеки от героите, подобно на Чеховите, живее в свой собствен свят, откъснат от другия и говорещ свой език. В света на интернет и технически напредък сме забравили необходимостта от истинско общуване. Затворили сме се в собствената си механична среда. Отчуждението е явление регистрирано още в началото на вече отминалия век и, за съжаление, изживяващо апогея си в наши дни.

Избора на мястото на представяне също изхожда от темата за отчуждението която би се откроила по-ярко на обществените места, където хората преминават и нямат време, желание или изпитват страх да погледнат Другия. Като най-чисто такова място се спряхме на подлезите и по-специално този на Орлов мост (вторият подлез като идваш от СУ "св. Климент Охридски").

Елементите, с които формирахме пространството са видео изображение, диапозитиви, снимки, обектите на персонажите от представлението.

При направата на костюмите тръгнахме от руската мода в началото на ХХ в. Присъстваха деформации създаващи пречещи обстоятелства за общуването и контакта между изпълнителите (актьорите).

Видео изображението се прожектира върху стената на подлеза, в разклонението, в което няма активно актьорско присъствие. Една от целите е да се привлекат минувачите към мястото на представлението. Друга цел е прожектирания материал да подсили актьорската игра и да провокира реакция в преминаващите. Видео изображението представляваше филм проследяващ процеса на представлението и изображение, представящо директно това, което ставаше отгоре – на уличното платно, над подлеза.

Диапозитивите се прожектираха в разклонението, в което има главно преминаващи. Представяха крупни планове и портретни снимки на персонажите.

Работният процес протече основно в градска среда – в парка и различни по своята характерност подлези като основен остана мястото на самото представление - вторият подлез на Орлов мост като идваш от СУ "Cв. Климент Охридски". Работихме в такива с много минувачи (този на бул. “България” и ), такива със среден поток от преминаващи (този на бул. “България” и бул. “Емил Марков”) и такъв през който много рядко минава някой (този на бул. “България”, между горе описаните, на бул. “Ботевградско шосе”). Наблюдавахме и регистрирахме поведението на преминаващите и в подлези с друга функция освен само за преминаване: подлезът на НДК като Базар, подлеза на метрото като място и за чакане.

Основният момент бе в съпоставяне на поведението на хората в пиесата на Горки с това на нашите съвременници и нас самите. Заснето бе и част от действията на персонажите от пиесата в подлезите като се обърна специално внимание на реакцията на преминаващите. Така събраният видеоматериал послужи за изработването на филмчето, което се прожектира по време на представлението.

Направихме регистрация на поведението на персонажите и на описаните в пиесата места – около река, гора, вила.

Видео изображението и това от диапозитивите представят цялостно работния процес от една страна, а от друга предават поведението на случайните преминаващи, чакащи, пазаруващи и други подобни в наблюдаваните подлези.

Резултати

Освен изграждането на представлението екипът ни регистрира и реакция на "публиката". Случайните минувачи бяха заснети и по време на наблюдението на подлезите и по време на самото представление. Във всяко следващо представление прокарвахме нещо от регистрираните реакции на предходното като визуален материал и като поведение. Така самото представление се превърна в една интерактивна среда, която реагираше на преминаващите, макар и със закъснение.

Записите на поведението на минувачите и на самото представление ще послужат на екипа ни в по-нататъшното изследване на човешкото поведение и работа в градска среда.

Така се яви и идеята за представянето на “Дачници” в една друга среда – тази на Art Hostel Usually We Spend Our Time in the Garden.