Какво говори градът

Инициатор: Сдружение за градски изследвания със средствата на изкуствата “X-TENDO”

Партньор: Център за медийни изкуства “InterSpace”, София, Radio France International, България

Ръководител на проекта: Елена Колева-Иванова; координатор: Цветелина Господинова;

Изследователски екип: трима души от Сдружение “X-TENDO” – Елена Колева-Иванова, Лилия Първанова и Цветелина Господинова; двама гости на София - Азбен Шехи (Македония) и Спирос Ксенос (Гърция).

Екип за реализация на радио-емисии: Партньор – “InterSpace”, технически ръководител - Константин Петров, водещи емисиите - Елена Колева-Иванова, Цветелина Господинова, Лилия Първанова, Азбен Шехи (Македония), Спирос Ксенос (Гърция).

Екип за реализиране на интерактивни представления в градска среда: режисьор-организатор – Елена Колева-Иванова; дизайн на среда и костюми – Виктор Иванов; изпълнители – Цветелина Господинова, Лилия Първанова, Азбен Шехи (Македония) и Спирос Ксенос (Гърция).

Идея

Има някакво обяснение на това, защо не се интересуваме от разговорите на преминаващите и то е същото като това, че не се заглеждаме в хората, с които се разминаваме. Спазва се приличие и уважение на личното пространство. Но пък понякога в една преминаваща край теб двойка или група можеш да дочуеш нещо, което да те накара да проследиш следващ разговор и така да навържеш история, в това което всички преминаващи си казват, без да си ги интервюирал и притеснил с камера или фотоапарат. Предимството на това е, че нещата, които чуваш не са измислени, нагласени за изказване по някой въпрос. Хората, които говорят обикновено са разпалени или пък достатъчно познати по между си или загрели в разговора и изказват изречения достойни за синтезиране на “какво говори градът”. Може би с всичките мъдрости и решения, които хората казват просто вървейки си, необезпокоявани и изолирани в едно приятно за говорене пространство, някои от тях се подготвят за ситуация в живата си, когато ще могат да кажат същото и да се представят решителни, умни или пък забавни. Така в естествената среда за разговор, когато колеги са излезли в обедна почивка или приятели обсъждат нещо от живота си и в още много други показващи взаимоотношения конфигурации, ние ще регистрираме уличения брейнсторминг.

В този проект наблюдаваме, проучваме и изследваме говорещия град – звука на изкуствената и естествената градска среда. От характеристиката на местата и поведението на градския човек създадохме своеобразна драматургия, която послужи като основа за направата на артистични продукти – радио емисии, пърформънси в градска среда, видео филми. Слушайки и наблядавайки звуците и как се случват разговорите се опитахме да създадем история на случките и мотивацията на персонажите. Дистанцирайки се от конкретната свързаност на звука и поведението в тяхната цялост, разгледахме една друга страна от неорганизираните, но свързани за нас звуци и разговори от говорещия град. С този акт бихме искали да допълним със смисъл и значение “говоренето” като естествен човешки израз.

Цели

· да проследим динамиката на “говорещия европейски град” (звука на естествената и изкуствената градска среда);

· да направим изкуството средство и начин за изследване и реакция на градската реалност и по този начин да привлечем и направим съпричастен обикновения гражданин;

· да подканим хората да обърнат внимание на ежедневните неща, с които сме свикнали дотолкова, че не ги забелязваме. В случая изследваме и интерпретираме чрез средствата на изкуствата „говоренето” като характерно поведение в и на градската среда;

· да насърчим в жителите на града себеразкриване и себерефлексия като действащи и съществуващи “тук” и “сега”;

· да провокираме обитателите на града да обогатят дефиницията си за определено място и поведение свързани с „говоренето” и със звученето на града като цяло;

· да възбудим интерес и професионално любопитство у участниците чужденци към други култури и ежедневно поведение;

· да привлечем чуждестранни партньори (организации и лица) за дългосрочно сътрудничество.

Първи резултат от идеята - радио емисиите

Общият артистичен продукт за е радио емисии, които представят „говорещия град” чрез средствата на изкуствата. Те включват записи на хванати разговори на преминаващи на ключови места в конкретния град и звука на самия град.

Без да бъдат интервюирани и притеснявани преминаващите, артистите могат да предвиждат това, което е интересно да се чуе като теми от града като избират местата, на които да записват или по друг начин (проектът приканва към чувствителност към динамиката на градската среда).

Общото условие за всички участници в проекта бе да предават записаните разговори по възможност непроменени.

Екипът в София направи две радио емисии. В тях са включените основните категории, които определихме за звучащия град – звука на средата, хванати в движение разговори и звука от транспортните средства. Едната се нарича „Говорещият град” и представя звука на София, както сме го чули и времетраенето й е 18.00 минути. Другата е „НИЕ” и представя нас в града, с времетраене 08.00 минути.

За артистичния продукт на “X-tendo”

На базата на натрупания материал по време на проучването и изследването се изработи драматургия на два пърформънса в градска среда. За основа и звукова среда използвахме двете емисии.

Идеята на този проект беше да се срещнем и да изследваме града чрез разговорите на хората и звуковата среда, да я отчетем със специфични артистични средства и да я върнем отново на хората, но по-осъзната и поне с още едно значение. Живеейки в това обкръжение като част от него ние бихме могли да поканим звуците и разговорите да преминат през нас с намерението да открием значения и образи, все едно това е голямо „несъзнавано”, което съдържа сънища, желания, страхове и всички човешки и природни съществувания. Средствата, които използвахме бяха да слушаме записаните градски звуци и гласове сякаш са много далеч, идват от някъде, като че ли няма време, граматически правила и правила за провеждане на разговорите. Слушахме динамиката, ритъмът и експресиите, като диаграма на високи и ниски звукови движения и ги преведохме в поведение, точно толкова дълго във времето и със същите характеристики като в двете записани емисии: „Ние” и „Говорещият град”.

В процеса на работа достигнахме до идеята, че градската звукова среда е цялостна и еднородна. За да бъдем способни да проследим това и да отделим някакъв смисъл от нея трябваше да я използваме като сън, където образите са маскирани, сгъстени и казват нещо друго. По този начин ние слушахме и намерихме дълбока история, втори план на разговорите и историите на говорещите хора.

Направихме „Говорещият град”.и „Ние” като скритите импулси и желания и вътрешната игра на хората, която никога няма да бъде показана без маска или защити.

Използвахме пространство (вътрешно пространство), което беше кутия. В нея отворихме малки прорези, от които преминаващите да виждат какво се случва вътре в същия момент, когато чуват звуците от говорещия град, които бяха преведени от нас в поведение.

Проведохме двата перформънса на площада пред Булбанк (един от изходите на метро станция „Сердика”) в центъра на София. „Ние” бе изигран на 16 юни 2005 г. от 22.00 часа. Продължи 24.00 минути – партитурата по радио емисията бе повторена три пъти. „Говорещият град” се игра на 17 юни 2005 г. от 13.00 часа и продължи 54.00 минути – партитурата върху тази радио емисия също бе повторена три пъти.

Очаквани резултати

· проектът да се проведе от чуждестранните участници в градовете, чиито представители са те;

· да поставим един до друг няколко “говорещи града” от различни европейски страни като пренесем атмосферата на всички избрани градове в медийното пространство;

· да работим с екипи от съответните градове, които със свойствени за тях средства на изкуството да извлекат характеристиката на определени места в градовете им чрез разговорите на преминаващите и звука на самия град;

· да направим един общ продукт на изкуството, който да обхваща “говоренето” в различни европейски градове;

· да създадем контакти с партньори, с които да реализираме други проекти в европейски градове и у нас;

· да развием взаимоотношението среда – човек;

· да скъсим дистанцията между наблюдаващия изкуство и правещия изкуство;

· да интегрираме изкуството в градската среда и да направим гражданина зрител и участник в продукта на изкуството;

· да разгледаме града не само като място, но и като средство за правене на изкуство.

Всяко представяне на пърформънс от проекта е различно. При разработката на поведението и образите се съобразяваме с характерните образи на града, в който се представя пърформънсът. Непроменена остава само записаната звукова среда, която става основа като ритъм и динамика на пърформънса.

Участия

· пърформънсът „Говорещият град” в Карнавал на изпълнителските изкуства’Бургас’2008

· представяне на пърформънса „Какво говори градът” в Пловдив, 2008 г.;

· участие с пърформънса „Какво говори градът” в международен фестивал PerformingTime, Истанбул, Турция, 2008 г. (http://www.youtube.com/watch?v=8PXIdrQN8g0)

· участие във фестивала София Ъндърграунд, 2007 с пърформънс от проекта „Какво говори градът”

· представяне на последните два проекта на Сдружение X-tendo и приятели – „Какво говори градът” и „Съвременни митологични образи” в дискусионен клуб „На тясно”, в Хамбара на 26.01.2006 г., София, за повече информация http://zetmag.org/na_tjasno/2006/26_01_06X_tendo_present.htm