Сватба

ОПИСАНИЕ

Форма: театрална улична акция

Работен екип: студенти от Нов Български Университет, Бакалавърски програми “Актьорско майсторство и режисура”, Сценография”, “Танцов театър”, “Кино и режисура” и Магистърска програма “Принципи на театралното изследване”.

Предистория: Проектът е втория по ред на един и същ работен екип. Първата акция се състоя в деня на София и в рамките на програмата на Министерството на околната среда и водите – “Да почистим България” в периода 17.09 - 18.09.1999 г. Акцията беше осъществена с финансовата подкрепа на Нов Български Университет и Министерство на околната среда и водите.

Театралната акция бе и реален сватбен ритуал: Виктор и Елена сключиха граждански брак на 10.11.1999 г., акцията се проведе на 11 и 12 ноември, а на 13 ноември участниците бяха доведени в църквата „Покров богородичен”, за да присъстват на реалния църковен брак на Виктор и Елена. Бракосъчетанието се пазеше в тайна от участниците в театралната улична акция.

Същност: В основата на тази втора акция е залегнал българският сватбен ритуал - такъв какъвто го познаваме от етноложките проучвания на Михаил Арнаудов, Иван Хаджийски, Вакарелски и Ганчев и такъв какъвто го виждаме в наши дни. Разглеждайки разнообразния материал екипът ни се спря на три основни момента в ритуала, присъстващи в различен вид и в миналото и в съвремието ни. Става въпрос за подготовката, самата сватба и ритуалните действия свързани с първата брачна нощ. Генчев описва българската сватба като един от трите инициационни обичаи по нашите земи (както казва българина “Човек веднъж се ражда, веднъж се жени и веднъж умира”). “Българската сватба, пояснява Генчев, има триделна структура. Тя се състои от пред сватбени, сватбени и след сватбени обичаи. Тази структура добре отразява същността на сватбения обичаи като обичаи за преминаване”.

Цели: Целта на екипа е да събере различни форми на протичане на сватбения ритуал у нас и да ги представи по улиците на София. С това искаме да наблегнем на един основен момент в човешкия живот и неговото значение, както за отделния индивид, така и за обществото като цяло. Екипът се опитва да подсети съвременния българин, който затормозен от материалните си затруднения, е забравил за този весел и жизнеутвърждаващ ритуал. С повтарянето на едни и същи действия, но от различни участници и в различни дни наблягаме още веднъж на същественото в ритуала.

Места и действия: Спрели сме се на основните артерии и места в столичния живот, свързани със сватбения ритуал. Акцията започва от площад “св. Неделя”, като място с църква и хотел (и в двете се провеждат етапи от сватбата – църковен обред, сватбено тържество и място, където можеш да прекараш медения си месец).

Движим се по бул. “Витоша”, където се намира Централният обреден дом на София. Не пропускаме и пространството около НДК, което отчасти съвпада с това, което в селата се нарича мегдан. На това място всъщност се провежда подготовката за самата сватба (обличане на булката и младоженеца, направа на сватбено знаме, неизменен атрибут в традиционната българска сватба, оплакване на булката и често срещаният до средата на нашия век бой между младоженеца и брата на булката).

Шествието продължава по бул. “ген. М. Д. Скобелев” до градинката пред църквата “св. Георги”, тук ще се представи самият сватбен ритуал. На това място актьорското поведение съдържа и църковният ритуал и гражданския и този, който навремето, понякога, се е правил и само в домашни условия.

Сватбената процесия ще завърши на свободното пространство около Руски паметник. Тук като основен момент в актьорското поведение ще се представи третия етап на сватбения ритуал – действията, свързани с подготовката на брачната нощ. Използва се чисто мъжкия символен танц “Как се сади чер пипер”. Тъй като това е и последното място от нашето шествие ще бъдат включени и всички досегашни етапи на ритуала – подготовката и самата сватба. Ще се чисти един килограм жито, младоженците ще приготвят сватбените си прически, отново ще се състои боят между младоженеца и шуреят му и оплакването на булката. Част от самата сватба също ще присъства в заключението на акцията.

Време: Изборът на есента, като сезон в който да се проведе акцията, е продиктуван от факта, че в миналото празниците и в частност сватбите са се съобразявали със земеделските порядки.

Подбрали сме дните 11 и 12 ноември, защото това е последната възможност, преди началото на коледните пости, по време на който е забранено встъпването в брак.

Народния календар в този период, тук Генчев визира времето до края на ХIХ – нач. на ХХ век, е не само религиозен, но преди всичко земеделски. Сватбите започват след приключване на активния производствен сезон и не се правят през пости.” Така се оформят два периода, в който е възможно бракосъчетание: есенно-зимен и зимно-пролетен. Ние сме се спрели на първият от тях.

Часовете са съобразени с пиковите моменти на съответното място.

Театралната улична акция се провежда в два дена не за да се повтори едно и също, а за да се наблегне на важността на действията и на това кой ги извършва. Първият ден всички действия изпълнявани по принцип от мъже (като например боят между шуреят и младоженеца или пък действията на самия младоженец) ще бъдат изпълнени от жени и обратното – типично женските от мъже (оплакването на булката, на самата булка и т.н.).

В тази си акция се средоточаваме върху един ритуал с дълбоки традиции, тъй като в сегашното си съществуване ние трябва да погледнем и към миналото си. Да се обърнем към извечните ценности на дедите си и да преотрием тяхната духовна мощ.

Във времето на разцвет на индустрията, медиите и свръх развитите средства за комуникация, човек все по-малко обръща внимание на човекът до себе си. Все по-често съзнанието ни се насочва към материалните средства, които поддържат живота и забравяме за тези, които го изграждат.

Сватбата е един ритуал, който свързва живота на две човешки същества. Един ритуал, в който се сливат в едно сакралното и битовото ниво на едно съжителство. С представянето му в откритото пространство на столицата, ние се опитваме да пресъздадем тази негова двойнствена същност, да я пречупим през погледа си на хора от настоящето и да покажем на съгражданите си отношението си към нея. Да ги провокираме да преоткрият в себе си свещеността на брачната връзка и на другия до тях.