Чай в пустинята

танцов пърформънс

по едноименния роман на Пол Боулс

Екип

Идея: Виктор и Елена Иванови; драматизация: Елена Колева-Иванова; сценография и костюми: Виктор Иванов; консултант: Цветелина Господинова; изпълнител: Елена Колева-Иванова

Идея

Има една история: за едно пътуване до най-високата точка в пустинята, с последните пари, за да пият чай. Така и ги намерили, тези три бедни девойки – с чайника и чашите насред пустинята.

И Порт и Кит (главните герои в романа на Пол Боулс „Чай в пустинята”) пътуват из пустинята, заради пътуването или, за да се сближат, така и никой не разбира – той умира, а Тя - тя вече не знае коя е.

И това може да е историята на всеки живот. Вървиш, спираш се, пак тръгваш, накрая умираш без дори да разбереш стигнал ли си там за където си тръгнал и вървиш ли на някъде изобщо (и на вън и на вътре). Имаш ли Другия за себе си и вътре в себе си, за да провериш.

В отношението между този мъж и тази жена, които разглеждаме от романа, може би най-важното е тяхното пътуване, в което преминава усещането за разминаване. Пътят с неговата безкрайност и протяжност, която поглъща, се превръща в сцена на многобройните им опити да се открият и разкрият. По времето на физическото изминаване на пътя се проявява неподвижността в постъпките им един към друг, и желанията им за близост застиват в неподвижност.

И това е нашия танцов пърформънс – път за някъде, който може би не достига до никъде. Търсене на Себе си и Другия и изгубване в безкрайността на Нищото (т.е нямам идея кой си Ти и къде съм Аз).

Пътуване заради самото пътуване, а именно усещане за непреминаваща и разширяваща се апатия. Пътуването като цел, а не като средство.

Цели

· създаване на специфична атмосфера на базата на романа на Пол Боулс „Чай в пустинята” чрез средствата на движението/танца, шума/музиката, звука/текста, цвета/материята;

· да се изследва взаимоотношението драматургия – пространство – музика – тяло през идеята за пътуването, като цел, а не като средство;

· да изследваме необходимостите, желанията и стремежите си през призмата на текста, образите и атмосферата на романа „Чай в пустинята” на Пол Боулс;

· да се изследва движението на тялото използвайки пълния капацитет на триизмерността на тялото и пространството.

Изразни средства

Движението като основно средство за придвижване-пътуване. Търсим изплъзващите се образи в движението. Движение, което води след себе си дъха, звука, думата, изречението. Движение, което се превръща в танц, за да изчезне в бездната на неподвижното. Движение, което ни кара да се чувстваме живи. Движение, което не спира, дори и когато нас ни няма.

Основното, което ни занимава е как се свързват и взаимодействат различните образи, какъв е начинът да ги видим по-автентични, как се постига изпълнение, което да стой близо до процеса на създаване на образа и не се изпълнява заучено и повторено.

При всяко участие пърформънсът се променя, ето защо го наричаме „дишащ пърформънс”. В зависимост от мястото, времето и контекста на представянето предлагаме и различни варианти на поведение. Вариантът, който предложихме за участие в „Изкуство в безтегловност” (ноември-декември в Червената къща – Център за култура и дебат „Андрей Николов) е различен от досегашните представяния на танцолвия пърформънс с това, че се работи с минимума на движенията и максимума на енергията като начин, по който се представят движенията. Експериментирахме в работата с публиката: комуникация на невербално ниво.

В драматургията не се чете история, а идеята за пътуване–придвижване от точка до точка, пътуване, което цели сближаване, а води до отдалечаване. От романа са извадени моменти на диалози, описания на природни картини, портрети, физическо състояние, мисли, чувства и сънища на героите в контекста на пътуването.

Персонажите са четими при взаимоотношенията по между им. Идеята е не да се създава диалог и конкретен сблъсък между тях, а да се търси психо-физическото им състояние на базата на конкретния епизод. Така изпълнителят не изпълнява различни роли, а различни състояния. Основните персонажи от романа на Пол Боулс (Порт, Кит и Танър) присъстват съотнасяйки се спрямо идеята за пътуване. Не е важно кой кой е, важното е кой на къде е. Важно е кой се превръща в кого и какво го занимава. Изгражда се контраст между персонажите на базата на участващ активно в пътуването и пасивен наблюдател. Порт като активния пътуващ: пътувам, следователно съществувам; Танър като придружителя–наблюдаващ и Кит, която е някъде по средата – ту с единия, ту с другия, докато не изгуби изцяло идентичността и самоличността си.

Отношенията между героите не присъстват директно, а са представени като противоположности, които се допълват. Изобразяваме не сблъсък между характери, а между идеи: между подвижност и неподвижност, движение и покой.

Персонажите не са застинали партитури, а живи образи, които „комуникират” по между си чрез психо-физически състояния и жестове. Разработването на образите е на принципа преминаване от психо-физически жест към друг чрез загуба на равновесната точка, където се появява танца. В процеса излизат и други образи, различни от тези в текста и провокирани от действието, което се извършва. Тези образи се появяват и при разместване на обектите в пространството. Важно е да изкрастилизират и да носят конкретна информация.

В работа с пространството е важно не конкретиката на нещата, а спецификата на материите. Обектите, цветовете и материите са основно средство за изпълнителят, който ги употребява и прави пространството част от картините, които пресъздава чрез танца и поведението си. Всяко място, описано в романа има свой характерен облик и той не е само в конкретиката на предметите, къщите, улиците, а и в характеристиката на материите и материалите, звуците и образите. Търсим създаването на атмосфера за различните епизоди. Оформените обекти в пространството са мултифункционални и имат различна специфика в различните сцени.

Костюмите произлизат от представите ни за облеклото на героите в някои сцени и също от работата със психо-физическите жестове на работените роли. Не очертават принадлежността на персонажите, а работят за създаването на общата атмосфера и обобщават идеята за движението-придвижване, което е промяна в неизвестна посока. Представят и неподвижността-покоя, като едновременно допълващ и противостоящ елемент.

Музикалното оформление също спомага за създаване на общата атмосфора. Изхождаме от субективните си представи и предпочитания като се съобразяваме с описанията и настроенията на моментите, които сме избрали от книгата на Пол Боулс. Не търсим стилово единство или концептуалност на текста. Водещ критерий е движението и покоя: бързото и бавното в ритъма, легатото и стакатото в мелодията и съчетанието по между им.

Очаквани резултати

· изграждане на гранична арт форма (танц/поведение, материя/цвят, музика/текст);

· създаване на специфичен арт продукт, който следва определена драматургия, изхождайки от идеята за пътя като цел;

· да представим естетиката на Пол Боулс през собствените си светоглед и преживявания;

· изследване на триизмерните възможности на тялото и пространството.

Участия

· 10 минути от танцовия пърформънс участваха във Втория конкурс за съвременна хореография (30 май, Червената къща – Андрей Николов, Център за култура и дебат);

· премиерата на пърформънса се състоя на 7 юни на Карнавала на изпълнителските изкуства’Бургас 2008;

· представяне на пърформънса в Арт хостела “Usually We Spend Our Time in the Garden” (19.06.2008 г.);

· пърформънсът участва и в Програмата „Малък сезон” на театър „Сфумато” (6 юли 2008 г.);

· две представления в рамките на Фестивала „Изкуство в безтегловност”. Ноември-декември 2008 г. в Червената къща – Център за култура и дебат „Андрей Николов”