Сенки от миналото

Инициатор

Сдружение за градски изследвания със средствата на изкуствата “X-tendo”

Ръководител: Елена Колева-Иванова; участници: Виктор Иванов, Елеонора Михалкова, Лилия Първанова, Мария Попова, Мария Шипочка, Цветелина Господинова

Проектът се състеше в създаването на типични образи от миналото на София ситуирани на характерни за миналото и запазили се и до днес места. Спряхме се върху места, на които преди сто години хората са се разхождали през свободното си време. Направихме инсталация пърформънс, в която използвахме характерни места, поведения и образи типични за живота в празничните дни на софиянци от преди сто години.

Чрез пренасянето в настоящето на характерно поведение, което се е провеждало преди сто години на места за разходка и отдих проследихме как тези места и поведението извършвано на тях са се изменили. Показвайки тези “сенки от миналото” целяхме да накараме наблюдаващите да се почувстват отговорни за следите, които оставят в бъдещето.

Работихме в централната част на София. Проучвайки миналото на столицата ни се спряхме върху Градската градина (градинката пред народния театър “Иван Вазов”) и Цариградско шосе (“Цар Освободител”) – отсечката от Народното събрание до президентството, които са се използвали като места за отдих и прекарване на свободното време. Като места за разходка сме се спряхме върху улица “Леге” и улица “Търговска” – търговските улици от преди сто години.

От велпапе направихме сенки – силуети на базата на модата от началото на ХХ век. Пресъздадохме някои от т. нар. от Георги Каназирски – Верин “куриозни личности” (вестникопродавеца “Даскала”, барон Георги Кракра и др.) и такива, които са съпътствали живота в градинките и откритите кафенета (бозаджии, кебапчии, кафеджии).

Взимайки сянката като форма, а не материален образ деформирахме човешката фигура. Така работихме с различна големина на тялото и с различни пропорции на частите на тялото. Получиха се по-малки и по-големи от човешките размери фигури, с по-дълги или по-къси крайници, с издължени или свити глави и други. Фигурите пресъздаваха деформациите на сенките, които се получават в характерните за разходка часове, а именно обедно време и привечер.

Изработените фигури се обиграваха от изпълнителите. Актьорите имаха съвременни ежедневни костюми с аксесоари, типични за модата от началото на ХХ век (ръкавици, шапки, шалове, чанти, чадъри, ръкавели, нагръдници, бастуни). Поведението на изпълнителите се базираше на характерното за разхождащите се софиянци от преди сто години и беше съобразено с това на днешните “обитатели” на местата. Проследихме типичните им жестове, мимики, реплики.

Работихме в контекст на общата атмосфера на местата, използвайки всичките им компоненти – поведение, обектна среда, пространствена характеристика. Интерпретирахме енергията на местата – ритъм, темпо “цвят” на поведението на “обитателите” им. Използваните елементи от миналото на местата (поведение, обекти, аксесоари) бяха акценти, които не нарушаваха общата характеристика на местата в настоящето.

За изработването на “сенките” и провеждането на поведението организирахме уъркшоп, в който привлекохме млади хора – основно студенти от департамент „Театър” на Нов български университет. Уъркшопът се състоя в Арт хостел Usually We Spend Our Time in the Garden (София, ул. „Ангел Кънчев” №21А).